5 нояб. 2006 г., 10:36
На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват
и да граничим с нещо свежо.
А заради безсмъртие
отказваме живот,
отказваме копнеж,
отказваме любов,
уви...
Чар....5.11.06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация