5 nov 2006, 10:36

Защо? 

  Poesía
851 0 10
На границата на съзряването

ни брулят ветровете.

Замислени над остаряването

забравяме, че в небитието

няма ветрове да ни пронизват

и да граничим с нещо свежо.

А заради безсмъртие

отказваме живот,

отказваме копнеж,

отказваме любов,

уви...


Чар....5.11.06

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как да те разведрим? Живота си е такъв - ту разочарования, ту предизвикателства, ту смях и безгрижие...Просто стискаш зъби (и гневливия език зад тях ) Това отминава...
  • разочарован съм от доста хора напоследък, а това носи тъга
  • Звучиш толкова наранено,чак нагарча.
  • Харесва ми
    Поздрав
  • Колко често така се замисляме
    и прекрояваме живота в норми.
    Желаем ние всичко да обмисляме
    а същността ни е във други форми.

    Поздрав и усмивка за дълбочината Чар.
  • Уви така е, но затова и пишем тук нали - за да се върнем към истинските неща от живота. Поздрави!
  • Вярно е!
  • Дали прозрението ще изпревари остаряването? Да не губим безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаем бъдещето!
  • Мрачни мисли, някаква подтиснатост....
  • Прав си - забравяме и отказваме, уви...
    Все пак сме хора! Човешко е да се греши.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??