5 nov 2006, 10:36

Защо?

  Poesía
1K 0 10
На границата на съзряването

ни брулят ветровете.

Замислени над остаряването

забравяме, че в небитието

няма ветрове да ни пронизват

и да граничим с нещо свежо.

А заради безсмъртие

отказваме живот,

отказваме копнеж,

отказваме любов,

уви...


Чар....5.11.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как да те разведрим? Живота си е такъв - ту разочарования, ту предизвикателства, ту смях и безгрижие...Просто стискаш зъби (и гневливия език зад тях ) Това отминава...
  • разочарован съм от доста хора напоследък, а това носи тъга
  • Звучиш толкова наранено,чак нагарча.
  • Харесва ми
    Поздрав
  • Колко често така се замисляме
    и прекрояваме живота в норми.
    Желаем ние всичко да обмисляме
    а същността ни е във други форми.

    Поздрав и усмивка за дълбочината Чар.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...