5.11.2006 г., 10:36

Защо?

Поезия

1K 0 10

На границата на съзряването

ни брулят ветровете.

Замислени над остаряването

забравяме, че в небитието

няма ветрове да ни пронизват

и да граничим с нещо свежо.

А заради безсмъртие

отказваме живот,

отказваме копнеж,

отказваме любов,

уви...

Чар....5.11.06

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

didislava (Дидислава)

Как да те разведрим? Живота си е такъв - ту разочарования, ту предизвикателства, ту смях и безгрижие...Просто стискаш зъби (и гневливия език зад тях ) Това отминава...

2006-11-06T07:29:09+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

разочарован съм от доста хора напоследък, а това носи тъга

2006-11-06T03:48:01+02:00
blackrose (Лора)

Звучиш толкова наранено,чак нагарча.

2006-11-06T03:33:30+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Харесва ми
Поздрав

2006-11-05T22:19:26+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Колко често така се замисляме
и прекрояваме живота в норми.
Желаем ние всичко да обмисляме
а същността ни е във други форми.

Поздрав и усмивка за дълбочината Чар.

2006-11-05T18:19:02+02:00