ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
5.11.2006 г., 10:36 ч.

Защо? 

  Поезия
814 0 10
На границата на съзряването

ни брулят ветровете.

Замислени над остаряването

забравяме, че в небитието

няма ветрове да ни пронизват

и да граничим с нещо свежо.

А заради безсмъртие

отказваме живот,

отказваме копнеж,

отказваме любов,

уви...


Чар....5.11.06

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как да те разведрим? Живота си е такъв - ту разочарования, ту предизвикателства, ту смях и безгрижие...Просто стискаш зъби (и гневливия език зад тях ) Това отминава...
  • разочарован съм от доста хора напоследък, а това носи тъга
  • Звучиш толкова наранено,чак нагарча.
  • Харесва ми
    Поздрав
  • Колко често така се замисляме
    и прекрояваме живота в норми.
    Желаем ние всичко да обмисляме
    а същността ни е във други форми.

    Поздрав и усмивка за дълбочината Чар.
  • Уви така е, но затова и пишем тук нали - за да се върнем към истинските неща от живота. Поздрави!
  • Вярно е!
  • Дали прозрението ще изпревари остаряването? Да не губим безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаем бъдещето!
  • Мрачни мисли, някаква подтиснатост....
  • Прав си - забравяме и отказваме, уви...
    Все пак сме хора! Човешко е да се греши.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??