19 мая 2008 г., 07:09

Защо?!

1.1K 0 0
Защо съдбата е така жестока,
защо реши, че трябва да ни раздели?
Нима няма по света достатъчно беди,
че и влюбени през разстояние да държи?

Да кара две сърца от силни чувства да трептят,
а после те да мислят, че не са един за друг.
Да кара две деца да мечтаят, за да видят свойте лица,
да търсят те утеха в снимка, вместо в човек
и да копнеят за срещата в съня, от който да не се събудят този век.

Но ние намираме магията на любовта
и в най-обикновенните неща,
които са ежедневие за хората,
живели заедно в дома на любовта.

И за минутка или две, когато чуем свойте гласове
ние сме на седмото небе.
И живеем за това да покажем на света,
че любовта е в кръвта на две влюбени сърца,
макар и те да са в различни краища на една страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...