- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.
„Лавина” – Блага Димитрова
И аз не исках много пъти да се будя.
Подреждах си живота във съня.
Това, което счита се в света за чудо,
се сбъдва винаги. Но само щом заспя.
Там никой любовта не ми краде,
във сънищата всичко е красиво.
Потапям се под звуци на Шаде
в безвремието. И не ми е сиво.
Пастелено е. Цветно. Акварел.
От щастие усмивки взех да плача.
И съвестта ми дяволът е взел –
да устоя на изкушение – не, няма начин.
Но става ден. И лъч събужда тялото.
Светът усмихнато ми отговаря:
„Стани, момче! Огледай се във огледалото –
любов красива чака те. Наяве!”
И затова си струва да се будиш -
сънят ти дава само потна сутрин.
Реалната любов е явно чудо
и тя ти дава смисъла за Утре!
© Мартин Спасов Все права защищены