10 апр. 2019 г., 11:53

Защо е нужна болката

810 1 2

Животът е лутане дълго – дирене на истини,

а към Истината, види се, няма пътища земни.

На въпросите вечни – за живота и за човека,

всеки сам път си прокарва – от памтивека.

 

Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?

Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?

Без пристрастия, кълбото милва ни всички?

Защо светлото съзираме в посоки различни?

 

И да засеем, и благославия небето да прати,

ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?

Урока вековен не сме си го научили все още,

вместо да благодарим, все искаме още, още.

 

Триумфира в инстинкта векове Его жилаво;   

кой кого да прецака – кой кого днес да разкъса.

Колко ли хилядолетия делят звяра от Светеца?

Това го знае само Той – разпнатият на Кръста.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Катя, благодаря ти, че се отби при мен! Хубаво е някой да те усеща!
  • Поздравления за силния стих, Гюлсер!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...