10 апр. 2019 г., 11:53

Защо е нужна болката

805 1 2

Животът е лутане дълго – дирене на истини,

а към Истината, види се, няма пътища земни.

На въпросите вечни – за живота и за човека,

всеки сам път си прокарва – от памтивека.

 

Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?

Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?

Без пристрастия, кълбото милва ни всички?

Защо светлото съзираме в посоки различни?

 

И да засеем, и благославия небето да прати,

ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?

Урока вековен не сме си го научили все още,

вместо да благодарим, все искаме още, още.

 

Триумфира в инстинкта векове Его жилаво;   

кой кого да прецака – кой кого днес да разкъса.

Колко ли хилядолетия делят звяра от Светеца?

Това го знае само Той – разпнатият на Кръста.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Катя, благодаря ти, че се отби при мен! Хубаво е някой да те усеща!
  • Поздравления за силния стих, Гюлсер!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...