10.04.2019 г., 11:53

Защо е нужна болката

806 1 2

Животът е лутане дълго – дирене на истини,

а към Истината, види се, няма пътища земни.

На въпросите вечни – за живота и за човека,

всеки сам път си прокарва – от памтивека.

 

Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?

Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?

Без пристрастия, кълбото милва ни всички?

Защо светлото съзираме в посоки различни?

 

И да засеем, и благославия небето да прати,

ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?

Урока вековен не сме си го научили все още,

вместо да благодарим, все искаме още, още.

 

Триумфира в инстинкта векове Его жилаво;   

кой кого да прецака – кой кого днес да разкъса.

Колко ли хилядолетия делят звяра от Светеца?

Това го знае само Той – разпнатият на Кръста.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, благодаря ти, че се отби при мен! Хубаво е някой да те усеща!
  • Поздравления за силния стих, Гюлсер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...