10 abr 2019, 11:53

Защо е нужна болката

807 1 2

Животът е лутане дълго – дирене на истини,

а към Истината, види се, няма пътища земни.

На въпросите вечни – за живота и за човека,

всеки сам път си прокарва – от памтивека.

 

Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?

Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?

Без пристрастия, кълбото милва ни всички?

Защо светлото съзираме в посоки различни?

 

И да засеем, и благославия небето да прати,

ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?

Урока вековен не сме си го научили все още,

вместо да благодарим, все искаме още, още.

 

Триумфира в инстинкта векове Его жилаво;   

кой кого да прецака – кой кого днес да разкъса.

Колко ли хилядолетия делят звяра от Светеца?

Това го знае само Той – разпнатият на Кръста.

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, благодаря ти, че се отби при мен! Хубаво е някой да те усеща!
  • Поздравления за силния стих, Гюлсер!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...