Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички?
Защо по Пътя не крачим, като свои, близки?
Без пристрастия, кълбото милва ни всички?
Защо светлото съзираме в посоки различни?
И да засеем, и благославия небето да прати,
ако Слънце не свети, дали семе ще покълне?
Урока вековен не сме си го научили все още,
вместо да благодарим, все искаме още, още.
Триумфира в инстинкта векове Его жилаво;
кой кого да прецака – кой кого днес да разкъса.
Колко ли хилядолетия делят звяра от Светеца?
Това го знае само Той – разпнатият на Кръста.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados