1 мая 2011 г., 16:22

Защо е така

776 0 7

Колко много,Любов,си добра!

Как прощаваш ми всички заблуди.

Всички слабости мои разбра,

но дори не се и учуди.


Търпелива,Любов,си със мен.

Снизходително мека.Тактична.

Очароваш ме всеки нов ден.

Съвършена ме правиш.Различна.


Ти внимателно пътя следиш,

отреден от Съдбата нелека.

И невидима с мене вървиш

даже в тясната,трудна пътека.


Аз се питам - защо е така?

Със какво съм заслужила свише

да ме водиш със топла ръка,

да ме учиш да ходя и дишам.


Ти мълчиш и ме гледаш, Любов.

Озарява ме в миг просветление:

във живота горчив и  суров

ти си мое едничко спасение. 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....