Защо е така
Колко много,Любов,си добра!
Как прощаваш ми всички заблуди.
Всички слабости мои разбра,
но дори не се и учуди.
Търпелива,Любов,си със мен.
Снизходително мека.Тактична.
Очароваш ме всеки нов ден.
Съвършена ме правиш.Различна.
Ти внимателно пътя следиш,
отреден от Съдбата нелека.
И невидима с мене вървиш
даже в тясната,трудна пътека.
Аз се питам - защо е така?
Със какво съм заслужила свише
да ме водиш със топла ръка,
да ме учиш да ходя и дишам.
Ти мълчиш и ме гледаш, Любов.
Озарява ме в миг просветление:
във живота горчив и суров
ти си мое едничко спасение.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
