3 мая 2020 г., 13:19

Защо, животе... 

  Поэзия
553 0 0

Защо, животе...

 

Защо, животе, ме люлееш

и отново блъскаш ме назад.

Очи за радост щом отворя,

беда пристигнала е пак.

 

Кога на пролетта се радвам

и събужда се живот...

Бедата пак връхлита

и към небеса отправям зов.

 

Защо, животе, ме люлееш,

не се ли вече умори...

Колко сили още трябват

злото да не ме сломи.

 

Боже, мене накажи ме...

трупай, мачкай без пощада.

Отдавна свикнала съм вече,

но не погубвай сила млада.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??