16 апр. 2010 г., 20:58

Защо ли

634 0 0

                   

 

                  Защо ли са тъжни очите ти -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ти -

                  порой от нежност и страх!?

                  Защо ли ме гледаш унесено -

                  не казваш, само мълчиш!?

                  Нима не усещаш как влюбено

                  сърцето ми ти шепти!?

                                   Усмивката твоя искам да видя,

                                   очите топли за миг да съзра,

                                   ръцете нежни аз пак да почувствам

                                   по тялото как разпалват  страстта!

                  Защо ли са тъжни очите ми -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ми -

                  вали в душата ми мрак!

                  Нима не долавяш тъгата ми -

                  не виждаш как ме боли!

                  Нима не усещаш в сърцето си 

                  как силно ти ме рани!

                                       Усмивката твоя искам да видя,

                                       очите топли за миг да съзра,

                                       ръцете нежни аз пак да почувствам

                                       по тялото как разпалват страстта!

                                        Обичам те - много исках да кажа!

                                        Обичам те и желая те аз!

                                        И да докосна с душа изтерзана

                                        душата твоя, обляна в любов!

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...