16.04.2010 г., 20:58

Защо ли

636 0 0

                   

 

                  Защо ли са тъжни очите ти -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ти -

                  порой от нежност и страх!?

                  Защо ли ме гледаш унесено -

                  не казваш, само мълчиш!?

                  Нима не усещаш как влюбено

                  сърцето ми ти шепти!?

                                   Усмивката твоя искам да видя,

                                   очите топли за миг да съзра,

                                   ръцете нежни аз пак да почувствам

                                   по тялото как разпалват  страстта!

                  Защо ли са тъжни очите ми -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ми -

                  вали в душата ми мрак!

                  Нима не долавяш тъгата ми -

                  не виждаш как ме боли!

                  Нима не усещаш в сърцето си 

                  как силно ти ме рани!

                                       Усмивката твоя искам да видя,

                                       очите топли за миг да съзра,

                                       ръцете нежни аз пак да почувствам

                                       по тялото как разпалват страстта!

                                        Обичам те - много исках да кажа!

                                        Обичам те и желая те аз!

                                        И да докосна с душа изтерзана

                                        душата твоя, обляна в любов!

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...