16.04.2010 г., 20:58

Защо ли

633 0 0

                   

 

                  Защо ли са тъжни очите ти -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ти -

                  порой от нежност и страх!?

                  Защо ли ме гледаш унесено -

                  не казваш, само мълчиш!?

                  Нима не усещаш как влюбено

                  сърцето ми ти шепти!?

                                   Усмивката твоя искам да видя,

                                   очите топли за миг да съзра,

                                   ръцете нежни аз пак да почувствам

                                   по тялото как разпалват  страстта!

                  Защо ли са тъжни очите ми -

                  копнеж ли крие се в тях!?

                  Защо ли напират сълзите ми -

                  вали в душата ми мрак!

                  Нима не долавяш тъгата ми -

                  не виждаш как ме боли!

                  Нима не усещаш в сърцето си 

                  как силно ти ме рани!

                                       Усмивката твоя искам да видя,

                                       очите топли за миг да съзра,

                                       ръцете нежни аз пак да почувствам

                                       по тялото как разпалват страстта!

                                        Обичам те - много исках да кажа!

                                        Обичам те и желая те аз!

                                        И да докосна с душа изтерзана

                                        душата твоя, обляна в любов!

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...