9 июн. 2016 г., 18:33

Защо ли?

803 0 3

Защо денем чувам птичи песни?

И нощем щурците се надпяват.

Защо старите понятия са неизвестни?

А мислите към новите прибягват.

 

Защо цветовете са толкова цветни?

А гласовете са гръмко мелодични?

Защо отмалата няма реакция ответна

за границите на радости, критични?

 

Защо толкова синьо е небето?

А тревата е силно, блестящо зелена?

Нима преди го нямаше детето?

Или от тъгата съм била заслепена

 

за щастието от трепет невидим

и за радостите, които изоставям.

А всеки мой ход е бил предвиден

и резултатът от него е представен.

 

Защо ли още се чудя за причината

след толкова време да видя красота.

Тя в големи загадки е ненадмината.

Защото Тя е всъщност Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Желая го на всеки от вас!
    Благодаря ти!
  • Така е, Лили! Любовта не се нуждае от усложнения чрез въпроси и отговори.
    Тя се нуждае от изпитване!
    Нека и ти я изпитваш. И да я изпитват към теб!
  • Защо небето е синьо? Защо е жълто? Защо китовете пеят? А за какво пеят? Въпроси много, много и всеки трябва да си ги задава, но има въпроси които не се нуждаят от отговор, има и такива, въпроси, чиито отговори са по прости, отколкото си мислим, има и такива, за които не е необходимо да попиташ защо или да очакваш отговор... , има много видове въпроси, има много видове хора и много любови...
    А ти Биби, както и лирическата ти- знаете отговора, който ви е нужен да знаете, дори да не отговаря на въпросите...-защо обичаме...? Просто нека обичаме, защото любовта не пита и не отговаря, тя обича...
    "Защо ли още се чудя за причината
    след толкова време да видя красота.
    Тя в големи загадки е ненадмината.
    Защото Тя е всъщност Любовта."

    Красиви стихове, прекрасно послание!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...