9.06.2016 г., 18:33

Защо ли?

799 0 3

Защо денем чувам птичи песни?

И нощем щурците се надпяват.

Защо старите понятия са неизвестни?

А мислите към новите прибягват.

 

Защо цветовете са толкова цветни?

А гласовете са гръмко мелодични?

Защо отмалата няма реакция ответна

за границите на радости, критични?

 

Защо толкова синьо е небето?

А тревата е силно, блестящо зелена?

Нима преди го нямаше детето?

Или от тъгата съм била заслепена

 

за щастието от трепет невидим

и за радостите, които изоставям.

А всеки мой ход е бил предвиден

и резултатът от него е представен.

 

Защо ли още се чудя за причината

след толкова време да видя красота.

Тя в големи загадки е ненадмината.

Защото Тя е всъщност Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Желая го на всеки от вас!
    Благодаря ти!
  • Така е, Лили! Любовта не се нуждае от усложнения чрез въпроси и отговори.
    Тя се нуждае от изпитване!
    Нека и ти я изпитваш. И да я изпитват към теб!
  • Защо небето е синьо? Защо е жълто? Защо китовете пеят? А за какво пеят? Въпроси много, много и всеки трябва да си ги задава, но има въпроси които не се нуждаят от отговор, има и такива, въпроси, чиито отговори са по прости, отколкото си мислим, има и такива, за които не е необходимо да попиташ защо или да очакваш отговор... , има много видове въпроси, има много видове хора и много любови...
    А ти Биби, както и лирическата ти- знаете отговора, който ви е нужен да знаете, дори да не отговаря на въпросите...-защо обичаме...? Просто нека обичаме, защото любовта не пита и не отговаря, тя обича...
    "Защо ли още се чудя за причината
    след толкова време да видя красота.
    Тя в големи загадки е ненадмината.
    Защото Тя е всъщност Любовта."

    Красиви стихове, прекрасно послание!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...