2 июл. 2010 г., 23:23

Защо ли бързаш към смъртта?

638 0 1

Защо ли бързаш към смъртта?


Поглеждам плахо към километража,

стрелката мина сто и петдесет.

Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-

питам аз сърцето, станало на лед.

 

За къде ли бързаш толкова, не зная.

Времето е цялото пред нас.

И други бързали са, а какъв е краят

страхувам се дори да мисля аз.

 

Пътуването вече не е удоволствие,

не е удоволствие, а постоянен страх.

Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,

нито миг за веселба и смях.

 

Защо ли толкова безотговорни днес са хората?

Карат бързо, без предпазния колан.

Забравят, може би зарад умората,

че някой казал е „Не карай ти пиян.”

 

Пътуването се превърна във война,

а бойното поле е пътят.

Жертвите са прекалено много, често без вина

се случва хората живота да изгубят.

 

Не е честно, никак не е честно.

Загиват много… без вина.

А стрелката вече стигнала е двеста.

Защо ли бързаш? Към смъртта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...