Jul 2, 2010, 11:23 PM

Защо ли бързаш към смъртта?

  Poetry
635 0 1

Защо ли бързаш към смъртта?


Поглеждам плахо към километража,

стрелката мина сто и петдесет.

Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-

питам аз сърцето, станало на лед.

 

За къде ли бързаш толкова, не зная.

Времето е цялото пред нас.

И други бързали са, а какъв е краят

страхувам се дори да мисля аз.

 

Пътуването вече не е удоволствие,

не е удоволствие, а постоянен страх.

Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,

нито миг за веселба и смях.

 

Защо ли толкова безотговорни днес са хората?

Карат бързо, без предпазния колан.

Забравят, може би зарад умората,

че някой казал е „Не карай ти пиян.”

 

Пътуването се превърна във война,

а бойното поле е пътят.

Жертвите са прекалено много, често без вина

се случва хората живота да изгубят.

 

Не е честно, никак не е честно.

Загиват много… без вина.

А стрелката вече стигнала е двеста.

Защо ли бързаш? Към смъртта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...