2.07.2010 г., 23:23

Защо ли бързаш към смъртта?

636 0 1

Защо ли бързаш към смъртта?


Поглеждам плахо към километража,

стрелката мина сто и петдесет.

Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-

питам аз сърцето, станало на лед.

 

За къде ли бързаш толкова, не зная.

Времето е цялото пред нас.

И други бързали са, а какъв е краят

страхувам се дори да мисля аз.

 

Пътуването вече не е удоволствие,

не е удоволствие, а постоянен страх.

Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,

нито миг за веселба и смях.

 

Защо ли толкова безотговорни днес са хората?

Карат бързо, без предпазния колан.

Забравят, може би зарад умората,

че някой казал е „Не карай ти пиян.”

 

Пътуването се превърна във война,

а бойното поле е пътят.

Жертвите са прекалено много, често без вина

се случва хората живота да изгубят.

 

Не е честно, никак не е честно.

Загиват много… без вина.

А стрелката вече стигнала е двеста.

Защо ли бързаш? Към смъртта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...