Защо ли бързаш към смъртта?

Поглеждам плахо към километража,

стрелката мина сто и петдесет.

Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-

питам аз сърцето, станало на лед.

За къде ли бързаш толкова, не зная.

Времето е цялото пред нас.

И други бързали са, а какъв е краят

страхувам се дори да мисля аз.

Пътуването вече не е удоволствие,

не е удоволствие, а постоянен страх.

Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,

нито миг за веселба и смях.

Защо ли толкова безотговорни днес са хората?

Карат бързо, без предпазния колан.

Забравят, може би зарад умората,

че някой казал е „Не карай ти пиян.”

Пътуването се превърна във война,

а бойното поле е пътят.

Жертвите са прекалено много, често без вина

се случва хората живота да изгубят.

Не е честно, никак не е честно.

Загиват много… без вина.

А стрелката вече стигнала е двеста.

Защо ли бързаш? Към смъртта?