ЗАЩО ЛИ, КОГАТО ОСТАНА САМ?

Поэзия

810 0 5

Защо ли,

когато остана сам,

взимам молив, снимка

и топче бяла хартия?

Защо ли,

когато остана сам,

търся на чувствата мои

отдушник в думите свои?

Защо ли,

когато остана сам,

към теб постоянно

мисълта ме отвежда?

Защо ли,

когато остана сам,

за нечия усмивка отново

не искам да губя надежда?

Защо ли,

когато остана сам,

си спомням с болка много неща,

но не искам да се предам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря на всички, които са го прочели! Диана, не! Не ми олеква! Просто много бе боли и нещо извън мен или ,може би нещо в мен, ми реди думите. Те и по тази причина не се подчиняват на никаква стихотворна стъпка (ябм, хорей, анапест или бог знае каква още) или ритъм. Не мога да го опиша. Но определено боли. Навярно докато се превърна в невидим за другите.

2006-05-08T22:43:33+03:00
Логична (Диана Борисова)

Олеква ли ти ,като напишеш подобно нещо?Щото аз като чета ми се реве...

2006-05-08T20:47:57+03:00
Романтик (Христо Костов)

Човек може да избяга от всичко и всеки, но не и от себе си! Поздрав!!!

2006-04-30T17:27:01+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Не се предавай, въпреки спомените!
Хубаво е, Вили, отговорите не винаги помагат!

2006-04-30T15:36:27+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И не се предавай!

2006-04-30T10:34:27+03:00