Apr 30, 2006, 1:38 AM

ЗАЩО ЛИ, КОГАТО ОСТАНА САМ?

  Poetry
804 0 5

 

 

Защо ли,

когато остана сам,

взимам молив, снимка

и топче бяла хартия?

 

Защо ли,

когато остана сам,

търся на чувствата мои

отдушник в думите свои?

 

Защо ли,

когато остана сам,

към теб постоянно

мисълта ме отвежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

за нечия усмивка отново

не искам да губя надежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

си спомням с болка много неща,

но не искам да се предам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които са го прочели! Диана, не! Не ми олеква! Просто много бе боли и нещо извън мен или ,може би нещо в мен, ми реди думите. Те и по тази причина не се подчиняват на никаква стихотворна стъпка (ябм, хорей, анапест или бог знае каква още) или ритъм. Не мога да го опиша. Но определено боли. Навярно докато се превърна в невидим за другите.
  • Олеква ли ти ,като напишеш подобно нещо?Щото аз като чета ми се реве...
  • Човек може да избяга от всичко и всеки, но не и от себе си! Поздрав!!!
  • Не се предавай, въпреки спомените!
    Хубаво е, Вили, отговорите не винаги помагат!
  • И не се предавай!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...