30.04.2006 г., 1:38

ЗАЩО ЛИ, КОГАТО ОСТАНА САМ?

806 0 5

 

 

Защо ли,

когато остана сам,

взимам молив, снимка

и топче бяла хартия?

 

Защо ли,

когато остана сам,

търся на чувствата мои

отдушник в думите свои?

 

Защо ли,

когато остана сам,

към теб постоянно

мисълта ме отвежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

за нечия усмивка отново

не искам да губя надежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

си спомням с болка много неща,

но не искам да се предам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са го прочели! Диана, не! Не ми олеква! Просто много бе боли и нещо извън мен или ,може би нещо в мен, ми реди думите. Те и по тази причина не се подчиняват на никаква стихотворна стъпка (ябм, хорей, анапест или бог знае каква още) или ритъм. Не мога да го опиша. Но определено боли. Навярно докато се превърна в невидим за другите.
  • Олеква ли ти ,като напишеш подобно нещо?Щото аз като чета ми се реве...
  • Човек може да избяга от всичко и всеки, но не и от себе си! Поздрав!!!
  • Не се предавай, въпреки спомените!
    Хубаво е, Вили, отговорите не винаги помагат!
  • И не се предавай!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...