30.04.2006 г., 1:38

ЗАЩО ЛИ, КОГАТО ОСТАНА САМ?

801 0 5

 

 

Защо ли,

когато остана сам,

взимам молив, снимка

и топче бяла хартия?

 

Защо ли,

когато остана сам,

търся на чувствата мои

отдушник в думите свои?

 

Защо ли,

когато остана сам,

към теб постоянно

мисълта ме отвежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

за нечия усмивка отново

не искам да губя надежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

си спомням с болка много неща,

но не искам да се предам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са го прочели! Диана, не! Не ми олеква! Просто много бе боли и нещо извън мен или ,може би нещо в мен, ми реди думите. Те и по тази причина не се подчиняват на никаква стихотворна стъпка (ябм, хорей, анапест или бог знае каква още) или ритъм. Не мога да го опиша. Но определено боли. Навярно докато се превърна в невидим за другите.
  • Олеква ли ти ,като напишеш подобно нещо?Щото аз като чета ми се реве...
  • Човек може да избяга от всичко и всеки, но не и от себе си! Поздрав!!!
  • Не се предавай, въпреки спомените!
    Хубаво е, Вили, отговорите не винаги помагат!
  • И не се предавай!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...