22 апр. 2010 г., 09:53

Защо ме разлюби?

742 0 0

Защо ме разлюби?

Защо ме забрави?

Обикнах те, когато съвсем не очаквах...

Влезе в живота ми тихо, на пръсти.

И излезе неочаквано, без предупреждение.

Мислех, че съм силна жена.

Но се оказа, че съм слаба и нежна,

ранима и тъжна...

Не мога да те забравя.

И не искам.

Любовта не е птица, да отлети без посока...

Любовта е вълнение, трепет и ласка.

Как да се справя с това?

Как да те забравя?

Не искай това сега.

Не мога да спра да обичам.

Не можеш да накараш Луната да угасне.

Не можеш да забраниш на Слънцето да свети.

Не можеш да спреш звездите да блестят.

Не можеш да заповядваш на сърцето да не обича.

Не можеш, дори и да искаш.

И все пак - обичам те, мило мое момче...

Днес и завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...