Защо ми е...
Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно.
На бавни капки стичат се вините.
Понякога са мои. Друг път чужди.
Горчат отровно и убиват дните.
Сърцето в мен на всичко реагира.
Измерва болките със адско време.
Ту се забързва, ту уморено спира -
часовник зъл е. Дявол да го вземе.
Ще си поръчам стъклено сърце,
ще го отглеждам, докато порасне.
Ще бъде неподвластно на ръце,
които се стремят да го надраскат.
И ще заглъхват, без да ги чета,
в предверието глухите ви думи.
Стъклото счупи се. И онемя.
Стъкло е. Не сърце от струни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
