Защо ми е...
Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно.
На бавни капки стичат се вините.
Понякога са мои. Друг път чужди.
Горчат отровно и убиват дните.
Сърцето в мен на всичко реагира.
Измерва болките със адско време.
Ту се забързва, ту уморено спира -
часовник зъл е. Дявол да го вземе.
Ще си поръчам стъклено сърце,
ще го отглеждам, докато порасне.
Ще бъде неподвластно на ръце,
които се стремят да го надраскат.
И ще заглъхват, без да ги чета,
в предверието глухите ви думи.
Стъклото счупи се. И онемя.
Стъкло е. Не сърце от струни.
© Емилия Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Леле Еми!Разби ме направо!Много,много силно...пишеш прекрасно,приятелко!Аплодисменти!
-
Това Стъклено сърце е връх в поетичното творчество.Колкото пъти до го чета, все не стига и все боли...
-
Нека стъкленото ти сърце да приема светлината и многократно да я отразява. Харесах. Поздрав!
-
Пишеш толкова хубаво, Емилия!
Надявам се повече хора да се докоснат до стиховете ти!
Браво! -
Много хубав стих!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
