Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно.
На бавни капки стичат се вините.
Понякога са мои. Друг път чужди.
Горчат отровно и убиват дните.
Сърцето в мен на всичко реагира.
Измерва болките със адско време.
Ту се забързва, ту уморено спира -
часовник зъл е. Дявол да го вземе. ...