Защо ми трябваше доверието ти
Много сложно ме накара да мисля,
забравих как се връзват думи.
Паднах в някакво топчесто чистене,
но няма кучета да спасят смеха ми.
Сложно паднах в лепкава истина
и просто намерих своята - изхода.
Слънцето грее над мен и се губи.
А ти беше идеал и се плисна...
Върти се снегът от проскръцнали мисли
и разбрах - ходя по снежинка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
, продължавай да вървиш по снежинките защото само когато, човек рискува...може да узнае и да почувства нещата. Само когато преживяваме болката, изпитваме щастието. Това го знае и лрическата ти много добре.
