May 28, 2016, 12:22 AM

Защо ми трябваше доверието ти

  Poetry » Other
702 2 6


Много сложно ме накара да мисля,
забравих как се връзват думи.
Паднах в някакво топчесто чистене,
но няма кучета да спасят смеха ми.
Сложно паднах в лепкава истина
и просто намерих своята - изхода.
Слънцето грее над мен и се губи.
А ти беше идеал и се плисна...
Върти се снегът от проскръцнали мисли
и разбрах - ходя по снежинка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!
  • Поетично, красиво!
  • "Сложно паднах в лепкава истина
    и просто намерих своята-изхода"
    Понякога човек не може да го намери цял живот.Добре казано.Поздрав!
  • Защо да не вървим по снежинките , продължавай да вървиш по снежинките защото само когато, човек рискува...може да узнае и да почувства нещата. Само когато преживяваме болката, изпитваме щастието. Това го знае и лрическата ти много добре.

    Прекрасно пишеш...
  • "Слънцето грее над мен и се губи.
    А ти беше идеал и се плисна...
    Върти се снегът от проскръцнали мисли
    и разбрах - ходя по снежинка..."

    Силно! Преживяно и съпреживяно...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...