23 февр. 2008 г., 08:43
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните го увенчават...?
Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам като тебе.
Зачената съм ей така, от жажда,
и мога да умра. Но като лебед. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация