23.02.2008 г., 8:43

Защо му е на агнето намордник...

1.6K 0 40

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните го увенчават...?
Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам като тебе.

 

Зачената съм ей така, от жажда,
и мога да умра. Но като лебед.

 

2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-белият от всички мои гарвани.
    !!!
  • Поклон!
  • Не умирай пиши ,ние ще те четем.Браво,вече не си говориш само с бога ,а и с хората.Човешки стих.
    Душите ни кървят разкъсани
    и седем пъти да се раждаме,
    във езеро нектарно и да плуваме
    ще си умираме от жажда.
    Съдба ,карма пуетическа."Кармос пуетикос" както би казал някой учьон.
  • Амин!
  • Отива ти да си нахално горда.
    На колене съвсем не ти подхожда.
    Когато на дуел извикаш Господ,
    знам той ще ти откаже (от спокойствие)

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...