Feb 23, 2008, 8:43 AM

Защо му е на агнето намордник...

  Poetry » Other
1.6K 0 40

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните го увенчават...?
Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам като тебе.

 

Зачената съм ей така, от жажда,
и мога да умра. Но като лебед.

 

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-белият от всички мои гарвани.
    !!!
  • Поклон!
  • Не умирай пиши ,ние ще те четем.Браво,вече не си говориш само с бога ,а и с хората.Човешки стих.
    Душите ни кървят разкъсани
    и седем пъти да се раждаме,
    във езеро нектарно и да плуваме
    ще си умираме от жажда.
    Съдба ,карма пуетическа."Кармос пуетикос" както би казал някой учьон.
  • Амин!
  • Отива ти да си нахално горда.
    На колене съвсем не ти подхожда.
    Когато на дуел извикаш Господ,
    знам той ще ти откаже (от спокойствие)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...