6 авг. 2012 г., 14:45  

Защо не искам да те чета точно сега

728 0 8

Да, ще те прочета.
(Няма да е тъй скоро)
Някога, щом реша,
пак за теб да се боря.

Но сърцето от дни
запулсира неистово.
Не, не казвам боли;
просто учи си истините.

И ще те разбера.
(Няма да е веднага)
Може би от любов
същността ми убягва?

И ще се съглася,
че напълно достатъчно
ще ни бъде едно
(дали?) "само приятелство".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.123

Комментарии

Комментарии

  • И на мен много ми хареса ! Поздрави !
  • "само приятелство" една трудна цена
    настрани от ласкателство,
    настрани от погрешно разбрани слова,
    настрани от предателство.
    Разни думи със рима една...
  • Силен стих, много добре написан!
  • ок, не съм те чел отдавна. хубаво е.
  • И ще се съглася,
    че напълно достатъчно
    ще ни бъде едно
    (дали?) "само приятелство".

    Много ми хареса!!! Съгласна съм с rozza - звучиш леко, звучиш простичко, много истински, но само ти си знаеш дали е така и какво ти е коствало да зазвучиш така... Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...