Да, ще те прочета.
(Няма да е тъй скоро)
Някога, щом реша,
пак за теб да се боря.
Но сърцето от дни
запулсира неистово.
Не, не казвам боли;
просто учи си истините.
И ще те разбера.
(Няма да е веднага)
Може би от любов
същността ми убягва?
И ще се съглася,
че напълно достатъчно
ще ни бъде едно
(дали?) "само приятелство".
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
