Защо не ми позволи?
Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг?
Защо не ми позволи да видя с теб изгрева?
А за теб извършвах подвиг след подвиг!
Но избра да бъдеш сляп за всичко това.
Сега искаш да слееш тялото си с моето.
Но няма значение. Всичко е забравено.
Сега желанието за близост е само твоето,
но ще остане вечно в небитието оставено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Барбутева Все права защищены
