Jun 27, 2025, 10:39 PM

Защо не ми позволи?

  Poetry
223 0 0

Желаех те и бях готова на всичко за теб.

Нараняваше ме, без да искаш или пък не?

Но вместо любов, срещах непреклонен лед.

Плачех сама до сутринта самотна на колене.

 

Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг?

Защо не ми позволи да видя с теб изгрева?

А за теб извършвах подвиг след подвиг!

Но избра да бъдеш сляп за всичко това.

 

Сега искаш да слееш тялото си с моето.

Но няма значение. Всичко е забравено.

Сега желанието за близост е само твоето,

но ще остане вечно в небитието оставено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...