23 янв. 2021 г., 12:32

Защо не можем да се променим

452 0 1

Природата душа ли няма,

че черним нейната премяна,

гледаме ни'й да разрушим,

всичко до коет' се доближим.

Нищо няма да остане,

след човека пустош ще настане.

Защо не можем да се променим,

какво ни кара да рушим?!

Ние тайничко си знаем,

че дори не се и колебаем,

но ще дойде ден, в който

ни'й ще осъзнаем,

че вече късно е дори и да ругаем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alexandra Rukova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва да се променим...
    Хубав стих!
    Добре дошла в сайта!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...