23 янв. 2021 г., 12:32

Защо не можем да се променим

446 0 1

Природата душа ли няма,

че черним нейната премяна,

гледаме ни'й да разрушим,

всичко до коет' се доближим.

Нищо няма да остане,

след човека пустош ще настане.

Защо не можем да се променим,

какво ни кара да рушим?!

Ние тайничко си знаем,

че дори не се и колебаем,

но ще дойде ден, в който

ни'й ще осъзнаем,

че вече късно е дори и да ругаем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alexandra Rukova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва да се променим...
    Хубав стих!
    Добре дошла в сайта!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...