23.01.2021 г., 12:32

Защо не можем да се променим

450 0 1

Природата душа ли няма,

че черним нейната премяна,

гледаме ни'й да разрушим,

всичко до коет' се доближим.

Нищо няма да остане,

след човека пустош ще настане.

Защо не можем да се променим,

какво ни кара да рушим?!

Ние тайничко си знаем,

че дори не се и колебаем,

но ще дойде ден, в който

ни'й ще осъзнаем,

че вече късно е дори и да ругаем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alexandra Rukova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва да се променим...
    Хубав стих!
    Добре дошла в сайта!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...