Природата душа ли няма,
че черним нейната премяна,
гледаме ни'й да разрушим,
всичко до коет' се доближим.
Нищо няма да остане,
след човека пустош ще настане.
Защо не можем да се променим,
какво ни кара да рушим?!
Ние тайничко си знаем,
че дори не се и колебаем,
но ще дойде ден, в който
ни'й ще осъзнаем,
че вече късно е дори и да ругаем.
© Alexandra Rukova All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
