29 мая 2013 г., 15:11

Защо никой не ме търси?

896 0 2

Господи! Как съм се скрила!

Или, по-скоро, някой ме крие!

Защо не ме търсят? Никому ли не съм нужна?

Аз мога някого да стопля в тази вечер теменужна!

Само вятърът хлопа вратата!

Лоши мисли вилнеят в главата!

Искам някак да се измъкна от тук!

Утре! Утре! Щепне ми бъбрив капчук!

Но няма утре! Потъвам във безкраен сън!

Желаният свят остава отвън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавият отзив, но относно възраст и адрес във виртуалното пространство лъжа. Лъжа и за рождена дата.Страхувам се от свръх откровеност. А, за някои преживяни и осъзнати ситуации възрастта не е от значение. Дано организаторите на тази платформа не се обидят, но се застраховам в това отношение на всякъде.
  • Много смело, но какъв е този песимизъм, че при тебе всичко е в началото!?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...