Защо обесиха Левски в мен?
Обесването на Васил Левски
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми.
Нямаше да изкрещи името ми.
Но апокалиптично настроените му вежди
сочеха право към мен.
Васил Левски не бе мъртъв, тъй както
и аз не бях пила от парфюмите си,
не бях викала таласъмите си,
не бях и развинтвала болтовете
на моя красив чифт теменни кости.
Бях си перфектно сама.
Обесваха Васил Левски.
И не случайно в мен.
Оттогава всеки път, щом погледна очите си,
виждам някаква стара картина.
Аз.
Пораснала с десет години...
© Йоанна Маринова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Еми, тая книга ми попадна веднъж и е ебаси култа... Обичам съвременните жени.
Кашмирски, от много неща съм се оттървала, нещо конкретно да намекваш
?
Дени, здрасти и пеперуди ^^. -
Ма никога не си изневеряваш! Туй - то "Йоанна стил" - екстранеординерна, неподвластна на клишенца и догмички! Поздрав, детенце!
-
Гледам, че от римите си се отървала... май обаче не само...
-
откачалка малка
-
" Някой ще рече: отде такъв вятър в една зелена 20- годишна глава? Простете, аз не съм на 20. Аз живея в днешно време. А то значи- предсрочно пълнолетие. Чувствам се поне един век по- възрастна от майка си..." ( Б. Димитрова, " Пътуване към себе си"
Здрасти, Йо
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ти си любимият ми автор тук. Точка.
Имам чувството, че преживяваш или си преживяла това, което аз преживях или все още преживявам, но просто не си аз и виждаш нещата по маалко по - различен начин... Може би дори не малко. Всъщност не знам. Всъщност няма начин. Но тези описания... :X
Всичко ми е толкова познато... А може би просто гледам от своята камбанария и виждам себе си. В крайна сметка няма значение. Майната му.
Ти си любимият ми автор тук.