Защо обесиха Левски в мен?
Обесването на Васил Левски
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми.
Нямаше да изкрещи името ми.
Но апокалиптично настроените му вежди
сочеха право към мен.
Васил Левски не бе мъртъв, тъй както
и аз не бях пила от парфюмите си,
не бях викала таласъмите си,
не бях и развинтвала болтовете
на моя красив чифт теменни кости.
Бях си перфектно сама.
Обесваха Васил Левски.
И не случайно в мен.
Оттогава всеки път, щом погледна очите си,
виждам някаква стара картина.
Аз.
Пораснала с десет години...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
