Понякога е така

(от нищото?)

се мотивирам и тръгвам да пиша,

ала всеки път, щом писалката

до хартията докосне ли се,

името ти иска да изпише!

Спирам се понякога е така

(от нищото?)

та нали е забранено да те споменавам...

името ти - табу!

Нарочно го изписвам,

за да ме накажеш... понякога

с мисълта за нуждата да почувствам нещо друго,

но не и празнината на тази бездънна яма отляво!

...

Поглеждам те...

да те гледам ме е страх 

далечен

на допир много студен си ми

опитваш се да го прикриеш,

ала аз усещам дъха ти

лъха на безразличие!

Иска ми се да мечтая 

за ръката ти в моята,

докато сме сред природа

и птичките за нас пеят,

знам ли... понякога и ние... да се присъединяваме(?)

Толкова мечти, желания неизпълнени

прогарят дрехите по мен

към плътта се стремят!...

пилея ги, раздавам...

боли много,

но аз все те мисля

все те искам

кръвта ми се изсипа по тази връзка

но ти не понечи раните да превържеш...

само туморни клетки 

изграждат тялото ми

но какво от това, поне те са безсмъртни

докато аз съм нещо преходно.

Пих от любовта

вече съм заболяла...

изневерих на виното...

вместо червено вино да изливам

аз използвам кръвта си

и сега нараненото тяло,

което насам-натам мъкна

носи спомена за теб и името ти

и никога не ще зараснат раните ми,

защото ти не си за забравяне...

ще бликнеш, щом кората откъсна,

ще болиш и сърбиш

и най-вече по кожата ми ще живееш

и във всичко наоколо.