Защо реши...
Защо реши
да ме зазидаш
в своя храм,
когато знаеше,
че той за мен
не съществува?
И моята обител
не е там...
/защото храмовете
са за самотУване.../
И не звънар
полето ми показа.
То просто
във очите му живее.
Той земен е
и знаеше къде са
в тревата
всички къщички
на мравки.
Събираха
в очите ми мъгла,
ръцете му,
когато ме докосваха.
Косача винаги
се чака с радост
от трева.
Тревата нежност
на косача носи...
Кой храм
ще побере поле...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
