Nov 28, 2008, 8:20 PM

Защо реши... 

  Poetry
768 0 26

Защо реши

да ме зазидаш

в своя храм,

когато знаеше,

че той за мен

не съществува?

И моята обител

не е там...

/защото храмовете

са за самотУване.../

И не звънар

полето ми показа.

То просто

във очите му живее.

Той земен е

и знаеше къде са

в тревата

всички къщички

на мравки.

Събираха

в очите ми мъгла,

ръцете му,

когато ме докосваха.

Косача винаги

се чака с радост

от трева.

Тревата нежност

на косача носи...

 

Кой храм

ще побере поле...?

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • :О) Невероятно :О)
  • Който не харесва стиховете ти - лъже.
  • Харесах!
  • Бреей, не очаквах такъв финал!!! Поздравления!
  • Страхотен стих!!!
    Афиналът... нямам думи... попивам го...
    Косача винаги
    се чака с радост
    от трева.
    Тревата нежност
    на косача носи...

    Кой храм
    ще побере поле...?

    !!!

  • Ех Антоан,как не разбра,че мъдрите нямат затруднения с влюбването.Просто трябва да не позволят зазиждане и да видят полето в очите на косача/почти неизпълнимо,но възможно.../
    ВЪЗМОЖНО Е!Повярвай ми!/иначе,как ще го напиша...?/
    Враната.
  • "Косача винаги
    се чака с радост
    от трева.
    Тревата нежност
    на косача носи..."

    Много е хубаво, Вранке!
  • Невероятна вранка!Цууун!!!!!!!!!!!
  • Оставяш ме винаги без дъх!!!
  • "...И моята обител
    не е там...
    /защото храмовете
    са за самотУване.../"
    Боже мой, колко е силно и вярно!

    Носи винаги нежност на Косача, Марги!
  • "Събираха
    в очите ми мъгла,
    ръцете му,
    когато ме докосваха."

    Прекрасен стих,а тези редове...!
    Поздравления Маргарита!

  • тук ...!!!*
  • Благодаря!/и на косача.../
  • Създала си прелест! Целувки!
  • Тъга за мъжете! Без повече думи...А стихът е прекрасен!
  • Косача винаги

    се чака с радост

    от трева

    !!!
  • /защото храмовете
    са за самотУване.../!!!
    Обичам думички, които носят много, много съдржание в себе си!
    Прегръдки, Марги!*
  • "Кой храм
    ще побере поле...?"

    Сърцето ти, Пиле*!

  • Хубава поезия!
  • Събираха
    в очите ми мъгла,
    ръцете му,
    когато ме докосваха.
    !!!
    Много ми хареса!
  • Мила Марги - поздрав с песента: "Хей, поле широко, хей, поле зелено,
    хей" - в изпълнение на Гюрга Пинджурова...Прегръщам те, Необятнице!
  • всичката шир...под небето...твоя е...прекрасна жена и поетеса!
    прегръщам те с много обич, мила Маргарита.
  • !!!
    Аплодисменти и от мен, Марги!
  • Марго, веднага ти отговарям С много обич!!!

    Ти дойде


    и веднага

    съблякох я

    на възрастта

    змийската кожа.

    На младостта

    коприната ласкава

    ми дари

    без условия.

    Разбих на парчета

    огледалото

    на всички мъже

    преди теб.

    Сега съм спокойна

    и ласкава,

    и нося в очите си

    лика на Мадоната.

    И толкова съм

    прелъстителна

    и влюбена.

    Аплодисменти

    за него,

    моля!

  • Ти не си от жените, които разрешават някому да ги зазижда, та дори и в храмове!
    Поздрав, Марго!
    Прегръщам те!
  • Поклон пред теб, Вранке!
    Прекрасни стихове пишеш!
    Все си ги препрочитам!
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Random works
: ??:??