Nov 28, 2008, 8:20 PM

Защо реши...

  Poetry
929 0 26

Защо реши

да ме зазидаш

в своя храм,

когато знаеше,

че той за мен

не съществува?

И моята обител

не е там...

/защото храмовете

са за самотУване.../

И не звънар

полето ми показа.

То просто

във очите му живее.

Той земен е

и знаеше къде са

в тревата

всички къщички

на мравки.

Събираха

в очите ми мъгла,

ръцете му,

когато ме докосваха.

Косача винаги

се чака с радост

от трева.

Тревата нежност

на косача носи...

 

Кой храм

ще побере поле...?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...