Защо се разсърди, море?
Дали ти омръзнахме вече?
Край теб като мравки сновем
и газим мира ти всевечен...
Скверниме брега ти прастар
и пълниме с плява водите,
забрявяйки – земна сме твар
с животи, подвластни на дните...
А ти ще останеш, море,
велико и тъй безконечно,
спокойствие вдъхвайки в мен,
че има в света нещо вечно...
© Миглена Миткова Все права защищены