7 дек. 2013 г., 20:16

Защо си тук?

966 1 2

Защо си тук? Нали не можеш вече 

да видиш в мене другата половина. 

Нали животът те притискал всяка вечер 

семейни снимки да нареждаш над камината. 

 

Защо си тук? Нали открил си пътя, 

далеч от детската ми размечтаност. 

Върви напред, до пясък е отъпкано, 

а моят път е късче необятност. 

 

Кажи, защо? Нали във срок живееш, 

но не и аз, във граници умирам. 

Живей щастливо. Знам, ще оцелееш, 

а аз във своята вселена ще се скрия. 

 

Сега мълчи. Не ми се слуша вече 

за времето на нашата виталност. 

Нали животът те притискал всяка вечер 

до кости да преливаш от буквалност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Нали във срок живееш,
    но не и аз, във граници умирам."
  • Кажи, защо? Нали във срок живееш,
    но не и аз, във граници умирам.
    Живей щастливо. Знам, ще оцелееш,
    във своята вселена ще се скрия.

    Сега мълчи. Не ми се слуша вече
    за времето на нашата виталност.
    Веднъж животът те притиснал ...вечер
    и денем ти преливаш от буквалност.


    не знам хубаво е , просто ако замениш някои думи като "буквалсонст" ще стане ... "me gusta"

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...