Защо си тук?
Защо си тук? Нали не можеш вече
да видиш в мене другата половина.
Нали животът те притискал всяка вечер
семейни снимки да нареждаш над камината.
Защо си тук? Нали открил си пътя,
далеч от детската ми размечтаност.
Върви напред, до пясък е отъпкано,
а моят път е късче необятност.
Кажи, защо? Нали във срок живееш,
но не и аз, във граници умирам.
Живей щастливо. Знам, ще оцелееш,
а аз във своята вселена ще се скрия.
Сега мълчи. Не ми се слуша вече
за времето на нашата виталност.
Нали животът те притискал всяка вечер
до кости да преливаш от буквалност.
© Ина All rights reserved.
