3 мая 2007 г., 17:09

Защо те няма?

1.3K 0 4

                          Защо те няма???


Когато аз съм сама,
знам, че ти в нощта
си с някоя друга сега.
Боли ме, когато се смея,
боли ме, когато тъжа,
боли ме, за тебе да мисля,
за теб и за твойта лъжа.

Когато си с мене, летя,
в очите ти мога да чета
отвътре какво чувстваш сега.
И знам, че ти си другаде в мига,
когато аз съм най-щастлива на света.

"Обичам те" ти казвам постоянно,
но ти ми отговаряш със това
омразно и за мене непонятно,
единствено едно "Благодаря".

Като малка птичка във нощта,
с ранени и измръзнали крила,
ти оставяш ме отново пак сама
в мрака от горчива тишина.

Сякаш сега съм без душа
и няма никой на света.
И само спомените ще ме сгряват нощем,
и ще ми напомнят още,
че обичах аз веднъж в живота
и няма аз отново да сгреша!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Маги,
    напомняш ми на мен когато бях на 15-16г."ВЕЧНО" или "ВИНАГИ" е твърде много време.Пожелавам ти да се влюбиш в някой който ще те обича - защото ти самата можеш да обичаш.Помни че времето не лекува/противно на онова което казват хората/,но то ни дава възможност да разберем,за кое /или за кого/ си е струвало да страдаме и за кое не.
  • Много,много хубаво стихотворение,Маги!
    Браво!
    Продължавай все така!
    Поздрав!
  • много е хубаво.
  • наиситна прекрасно стихотворение си написала,наистина много ми хареса...
    Сякаш сега съм без душа
    и няма никой на света.
    И само спомените ще ме сгряват нощем,
    и ще ми напомнят още,
    че обичах аз веднъж в живота
    и няма аз отново да сгреша!!!
    а ето тази част ми е любимата,продължавай в същия дух!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...