8 дек. 2004 г., 18:14

Защо те обичах, а сега вече не мога

2.3K 0 3
 Защо те обичах, а сега сега вече не  мога

Искам да върна деня,
деня, в който те срещнах,
деня, в който бе всичко красиво...
Искам да те обичам, а вече не мога!
Виждаш ли,  сега сме разделени,
а може би не сме .
Сълзи ще има в лицето и тъга в сърцето.
Спомените ще остават,
ще има и нови , а може би-не,
кажи ми мило, мое момче?
Всичко пропиляхме с наивни, детски лъжи,
лъжи, от които много боли!
Ти беше за мене човека,
идеала, момчето-мечта!
И тъй красиво беше в онзи свят
на нашите мечти, желания!
Свят на нашата любов, мечти и съкровени мигове,
свят, в който сме сам сами,
само две тела и две души,
слети в едно нали??
И мисля сега е часът,
в който трябва да ти пожелая да бъдеш щастлив с нея!
Ако е така, бъди щастлив, щастлив с нея!
Тя ще те плени в плен силен,
плен изгарящ ,плен недопускащ чуждите женски ръце.
Тя ще те обгърне с внимание мило и нежно,
с обич всеотдайна и голяма!
Тя , другата ,ще те плени в плен,
който не ще е забрана за мен!
Но нали магията на моята любов е силна
и не ще забравиш я ти!
В очите й кълна се ти ще виждаш мен,
в сълзите й ти ще усещаш мойта болка.
А може би си бил проклет и нея ще излъжеш,
тогава ти, проклетнико, не ще живееш ,
защото любовта ще погуби теб и твоите лъжи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЪЭ Юйъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...