Защо все ме питаш дали те обичам,

защо не погледнеш в моите очи?

Те всичко ще кажат дори да отричам,

на устните отговор спрял ще мълчи.

Но виж ги, защо ли те леко потръпват?

Доверие свито в скута ми спи,

а думите някак от мен се измъкват,

съмнение сиво от тебе ги скри.

Не няма, не искам сега да говоря,

дори и ще си стисна двете очи,

сърцето си само за теб ще отворя

и нека за теб от любов изгори!

И пак ако питаш дали те обичам,

аз ще заровя пръсти в жарта,

с боси нозе в пепелта ще изтичам,

малка искра от любов да спася!