29 мая 2006 г., 17:11

ЗАЩО ЗАКЪСНЯХ...

Поэзия

1K 0 16

Закъсняло омъдрях
за всичките мои
истини.
От крясъците в душата ми-
идват на късове.
Тъпча като есенна шума
стари илюзии...
Стичат се сълзи.Миришат
на минало...
Че съм имала избор
на други посоки.
Много обиди преглътнах.
Още толкова прошки не дадох.
Закъсняло плача,
за забравени блянове
и отхвърлени мигове
на щастливо пътуване.
Целувам закъсняло
и милвам писма
неизпратени...
С толкова думи не казани.
Не знам докога ще съм тука
за спомени.
Няма и кого да попитам
защо закъснях.
Защо не спасих сърцето си
от онемяване...
Защо сега омъдрях
когато е толкова късно
за връщане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sublime (Поля Георгиева)

Невероятно истинско е...изобщо...стихотворенията ти, които прочетох...всяко едно от тях е толкова истинско и изживяно, че се възхищавам...

2006-06-06T00:19:37+03:00
dani (Даниела)

нямам думи..

2006-06-05T08:40:40+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

"Закъсняло омъдрях,а всички мои истини"
По добре късно,отколкото никога!
Поздрав!

2006-06-01T13:59:31+03:00
изречена (Мая Попова)

ох, Веси! защо все закъсняваме?

2006-05-30T22:58:39+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Вълнение,емоция,послание!Поздрав Веси!

2006-05-29T23:00:16+03:00